Много кофти работа е сенната хрема. Това го знаят всички, които са имали нещастието да я изпитат на гърба си. А тази година получавам двойна доза от нея - дали заради глобалното затопляне, което прееба климата, дали по друга причина, но вече 2 месеца не мога да дишам като хората, тече ми носът, кихам... И не му се вижда краят...
Най-накрая се предадох - днес ще си поръчам доброто старо Beconase, та да се почувствам и аз като човек най-после. Дано да ми подейства :-( Търпях, търпях, белким ми мине от само себе си, ама не ще и не ще, пусто да опустее! Та сега реших да се предам и да се насладя на лятото като бял човек (да ме прощават тъмнокожите).
Исках да пробвам с хомеопатия, но въпреки всичките ми надежди и инат, май ще излезе, че или хомеопатията не е толкова ефикасна, колкото я изкарват, или на мен не ми действа като хората. Щото от двете години хомеопатично лечение резултатите са минимални. Не че съм особено настойчива де...
Та така. В това хубаво време аз подсмърчам, кихам, не мога да дишам нормално и се чувствам като прокълната :-( Защо все на мен ми се случва бе??? Аман!!!
Както и да е, сенната хрема не е болка за умиране. Много по-сериозни болести има. Ама се чувствам адски прецакана, че вече 2 месеца не минава. Не стига, че започна 1 месец по-рано от нормалното - в края на април вместо в края на май, а и отгоре на всичко продължава 1 месец повече от обикновено! Е, не е честно пък! Шмрък!
söndag 1 juli 2007
lördag 30 juni 2007
Езикови
Тук ще пише за разни езикови куриози, на които съм се натъкнала и искам да споделя. Много са, но в момента не се сещам нищо конкретно, освен може би пчелното млечице (royal jelly / drottninggele). Е, като попадна нещо, което си струва да бъде споделено, ще го пускам тук :-)
За блога и работата
Това е! It's official, както казват мириканците. (кофти е за превод това "it's official"...) Вече имам блог! Аре да ми е честит!
Какво ще пише в този блог? Ами, каквото пише в повечето блогове: разни мисли, впечатления, коментари на събития в живота ми. С две думи - кошче за душевни отпадъци. И някои (може би) общополезни размишления и наблюдения. На блога, народе! Håll till godo! (демек, нападайте, за вас е)
Какво да пише в този първи пост? Ами, ще пише за работата. На повечето от нас се налага да работим. Надявам се, че повечето от нас харесват поне малко работата си. Сигурно е много тежко да отиваш всеки ден на работа с нежелание и свита душичка. И на мен ми се е случвало: не всяка работа е приятна за вършене. Всъщност аз работя две неща. В частната и в обществената сфера. И двата вида работа ми носят голямо удовлетворение, все още ги работя с желание, но понякога действително има моменти, когато ми се иска да захвърля всичко... Сигурно всички имаме такива моменти. Но работата си е работа, възложена ти е и трябва да се свърши. Така че стискаш зъби и я вършиш. Не толкова добре, колкото би я свършил, ако те вдъхновява и въодушевява, но максимално добре с оглед на нежеланието ти да я свършиш. А понякога се намесват и мързелът, умората, разни вълнения, страхове, притеснения и изобщо (п)объркани душевни състояния. Вчера върших такава работа - не трудна, но скучна до побъркване. Е, наложих си и я свърших. Вярвам, с доста прилично качество.
Въпросът е обаче не си ли вредим по този начин? Като си налагаме да вършим разни неща против волята си, не си ли вредим повече, отколкото си помагаме? Да, така се гради характер, развива се воля. А характер и воля са много необходими качества в днешния побъркан, динамичен, жесток свят. Но не са всичко в края на краищата. Е, добре поне че не всяка работа е скучна или неприятна.
И все пак аз съм голяма късметлийка в това отношение. Не седя по цял ден в някой офис, не се налага ежедневно да търпя потенциално неприятни колеги около себе си и да си налагам да бъда любезна с тях, че и да се опитвам да работя в екип с тях. До голяма степен сама си определям какво ще работя. Това са все плюсове. Минусът е (и то доста съществен минус), че нямам гарантирана заплата всеки месец, а получавам толкова, колкото си изкарам. Което пък ме кара непрекъснато да се тревожа дали ще има достатъчно работа този месец. Е, знам, че не съм единствената. А и перфектно в този живот няма - перфектното е да намериш вариант с възможно най-малко минуси и най-много плюсове, който като цяло да те устройва. А аз засега съм го намерила. А какво ще донесе бъдещето - това предстои да се види.
Е, с този съботен пост на тема "работата и нейните предимства и недостатъци" пожелавам на всички работещи, особено на тези, които нямат фиксирано работно време, а работят винаги, когато има работа, да им спори и да им носи удоволствие, а и подходящата финансова компенсация. Да живей трудът, с две думи!
Какво ще пише в този блог? Ами, каквото пише в повечето блогове: разни мисли, впечатления, коментари на събития в живота ми. С две думи - кошче за душевни отпадъци. И някои (може би) общополезни размишления и наблюдения. На блога, народе! Håll till godo! (демек, нападайте, за вас е)
Какво да пише в този първи пост? Ами, ще пише за работата. На повечето от нас се налага да работим. Надявам се, че повечето от нас харесват поне малко работата си. Сигурно е много тежко да отиваш всеки ден на работа с нежелание и свита душичка. И на мен ми се е случвало: не всяка работа е приятна за вършене. Всъщност аз работя две неща. В частната и в обществената сфера. И двата вида работа ми носят голямо удовлетворение, все още ги работя с желание, но понякога действително има моменти, когато ми се иска да захвърля всичко... Сигурно всички имаме такива моменти. Но работата си е работа, възложена ти е и трябва да се свърши. Така че стискаш зъби и я вършиш. Не толкова добре, колкото би я свършил, ако те вдъхновява и въодушевява, но максимално добре с оглед на нежеланието ти да я свършиш. А понякога се намесват и мързелът, умората, разни вълнения, страхове, притеснения и изобщо (п)объркани душевни състояния. Вчера върших такава работа - не трудна, но скучна до побъркване. Е, наложих си и я свърших. Вярвам, с доста прилично качество.
Въпросът е обаче не си ли вредим по този начин? Като си налагаме да вършим разни неща против волята си, не си ли вредим повече, отколкото си помагаме? Да, така се гради характер, развива се воля. А характер и воля са много необходими качества в днешния побъркан, динамичен, жесток свят. Но не са всичко в края на краищата. Е, добре поне че не всяка работа е скучна или неприятна.
И все пак аз съм голяма късметлийка в това отношение. Не седя по цял ден в някой офис, не се налага ежедневно да търпя потенциално неприятни колеги около себе си и да си налагам да бъда любезна с тях, че и да се опитвам да работя в екип с тях. До голяма степен сама си определям какво ще работя. Това са все плюсове. Минусът е (и то доста съществен минус), че нямам гарантирана заплата всеки месец, а получавам толкова, колкото си изкарам. Което пък ме кара непрекъснато да се тревожа дали ще има достатъчно работа този месец. Е, знам, че не съм единствената. А и перфектно в този живот няма - перфектното е да намериш вариант с възможно най-малко минуси и най-много плюсове, който като цяло да те устройва. А аз засега съм го намерила. А какво ще донесе бъдещето - това предстои да се види.
Е, с този съботен пост на тема "работата и нейните предимства и недостатъци" пожелавам на всички работещи, особено на тези, които нямат фиксирано работно време, а работят винаги, когато има работа, да им спори и да им носи удоволствие, а и подходящата финансова компенсация. Да живей трудът, с две думи!
Prenumerera på:
Inlägg (Atom)